Jul 13, 2010, 8:48 AM

До мен

  Poetry » Love
721 0 0

Поглеждам аз звездите -
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.

Нахлуват в мен спомени -
на лицето ми изгрява желаната усмивка;
сълзи се стичат по моите страни -
усещам нежната милувка.

Разхождам се под лунната светлина -
нощта е отново студена;
нещо затопля студената ми длан -
облян съм като от топъл океан.

Топлина облива цялото ми тяло -
до мен се образува образ нежен;
две блестящи вселенки ме поглъщат изцяло -
какъв е този свят неясен?

Усмивка неестествена огрява тъмнината -
намирам се в свят от мечти;
две ръце ми обгръщат кръста -
тялото ми вече лети.

Устните ù докосват моето ухо -
чувам реч звънлива: ”Бъди с мен завинаги!”;
гласът ми звучи като ехо -
отговарям ù потайно: ”Моята душа е и твоя, те ще са заедно завинаги!”.   

Изминават се дните -
силна обич завладява моята душа;
сбъдват се мечтите -
топлина обгръща моята душа.

Аз галя ù косите -
ухайна миризма улавям;
вече заедно са душите -
няма за какво да съжалявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....