24 jun 2021, 16:09

До: Моето Сърце

586 0 0

До: Моето Сърце
От: Мен

 

Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?

 

Сърдиш ли се, че те изоставих?
Мразиш ли ме, че те забравих?

 

Дали ми се обиди, когато те разменях,
и захвърлях като безметна монета,
или когато попадана в грешни ръце.

 

Или пък затворено, в сак под кревата,

когато оставих те без ни дума една.

 

И дълго време все търсих те,
а ти бе на крачка една.
И по улиците, скитайки чудих се,
как съм вървял без теб до сега.

 

Из погрешните погледи виждах те, 
зървах те сред всяка студена душа,
която тъй явно ме лъжеше,
че те носи във себе си тя.

 

А ето, накрая намерих те,
тупкаш под леглото във сака едва.

Прегръщам те мило мое творение,
скрито на тихо от зверствата на света.

 

Но да те взема със мене – не мога,

отдръпвам се, съжалявам и за това.

Затварям те отново сред тъмното,
твърде е мрачна за тебе нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Енчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...