24 июн. 2021 г., 16:09

До: Моето Сърце

587 0 0

До: Моето Сърце
От: Мен

 

Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?

 

Сърдиш ли се, че те изоставих?
Мразиш ли ме, че те забравих?

 

Дали ми се обиди, когато те разменях,
и захвърлях като безметна монета,
или когато попадана в грешни ръце.

 

Или пък затворено, в сак под кревата,

когато оставих те без ни дума една.

 

И дълго време все търсих те,
а ти бе на крачка една.
И по улиците, скитайки чудих се,
как съм вървял без теб до сега.

 

Из погрешните погледи виждах те, 
зървах те сред всяка студена душа,
която тъй явно ме лъжеше,
че те носи във себе си тя.

 

А ето, накрая намерих те,
тупкаш под леглото във сака едва.

Прегръщам те мило мое творение,
скрито на тихо от зверствата на света.

 

Но да те взема със мене – не мога,

отдръпвам се, съжалявам и за това.

Затварям те отново сред тъмното,
твърде е мрачна за тебе нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стилиян Енчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...