До: Моето Сърце

До: Моето Сърце
От: Мен

Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?

Сърдиш ли се, че те изоставих?
Мразиш ли ме, че те забравих?

Дали ми се обиди, когато те разменях,
и захвърлях като безметна монета,
или когато попадана в грешни ръце.

Или пък затворено, в сак под кревата,

когато оставих те без ни дума една.

И дълго време все търсих те,
а ти бе на крачка една.
И по улиците, скитайки чудих се,
как съм вървял без теб до сега.

Из погрешните погледи виждах те, 
зървах те сред всяка студена душа,
която тъй явно ме лъжеше,
че те носи във себе си тя.

А ето, накрая намерих те,
тупкаш под леглото във сака едва.

Прегръщам те мило мое творение,
скрито на тихо от зверствата на света.

Но да те взема със мене – не мога,

отдръпвам се, съжалявам и за това.

Затварям те отново сред тъмното,
твърде е мрачна за тебе нощта.