23 abr 2008, 23:25

До морето късно през нощта 

  Poesía » Del paisaje
972 0 4
Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести,
морето пее много стара песен,
а във водата виждам хиляди мечти,
оставени от хората наесен.
И тъмен гларус със разперени крила,
мълчанието пори с силен крясък,
очите му блестят на лунна светлина,
краката му заровени във ситен пясък.
Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.

© Мариа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??