До морето късно през нощта
Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести,
морето пее много стара песен,
а във водата виждам хиляди мечти,
оставени от хората наесен.
И тъмен гларус със разперени крила,
мълчанието пори с силен крясък,
очите му блестят на лунна светлина,
краката му заровени във ситен пясък.
Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести,
морето пее много стара песен,
а във водата виждам хиляди мечти,
оставени от хората наесен.
И тъмен гларус със разперени крила,
мълчанието пори с силен крясък,
очите му блестят на лунна светлина,
краката му заровени във ситен пясък.
Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариа Всички права запазени
