Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести,
морето пее много стара песен,
а във водата виждам хиляди мечти,
оставени от хората наесен.
И тъмен гларус със разперени крила,
мълчанието пори с силен крясък,
очите му блестят на лунна светлина,
краката му заровени във ситен пясък. ...