12 jul 2016, 8:00

До моя ангел 

  Poesía
614 0 0

Не те видях, прости..

Не-вярата в свойто тежко було ме зави.

Не те чух дори когато плачеше,

дори и забравен, пак ме влачеше.

Тогава по пътя земен,

ти, ангеле верен,

ти си бил тоя, който вървял е,

ти си бил оня, който не спрял е.

Прости моята грешка,

аз просто човек съм, оплетен

в своята паяжина човешка

и своя капан мимолетен.

Така объркан животът въвлича ме,

че забравям някой там все обича ме.

Чака ме, тук е, от мен не може да избяга,

а щом го не виждам, туй е неговата страшна тояга!

И с примка тогава сякаш душата ми стяга, 

тогава мойта невяра без милост въжето натяга.

Тоя дето винаги на теб е отдаден, 

тогава дори, когато бил е оставен, без корист от тебе човека - забравен.

Така че една секунда само отдели,

и благодари, 

че до теб е в радост и покой,

и нека прости,

че човек си с грешки безброй.

                    Амин

 

 

 

 

 

 

 

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??