12 jul 2016, 8:00

До моя ангел

  Poesía
981 0 0

Не те видях, прости..

Не-вярата в свойто тежко було ме зави.

Не те чух дори когато плачеше,

дори и забравен, пак ме влачеше.

Тогава по пътя земен,

ти, ангеле верен,

ти си бил тоя, който вървял е,

ти си бил оня, който не спрял е.

Прости моята грешка,

аз просто човек съм, оплетен

в своята паяжина човешка

и своя капан мимолетен.

Така объркан животът въвлича ме,

че забравям някой там все обича ме.

Чака ме, тук е, от мен не може да избяга,

а щом го не виждам, туй е неговата страшна тояга!

И с примка тогава сякаш душата ми стяга, 

тогава мойта невяра без милост въжето натяга.

Тоя дето винаги на теб е отдаден, 

тогава дори, когато бил е оставен, без корист от тебе човека - забравен.

Така че една секунда само отдели,

и благодари, 

че до теб е в радост и покой,

и нека прости,

че човек си с грешки безброй.

                    Амин

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...