yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
17 oct 2009, 17:31

До моя Кръстовден 

  Poesía
931 0 14

Забрадих се със есен.

А пък тя ми отива…

Издълбала ми е в очите

тъгата на самодива.

И сънища ми рисува -

като шарени листопади,

вятърът в тях върлува

и пълни душата ми

все с кестени бодливи.

По ръцете ми е накичила

наниз от кехлибари –

един по един да ги късам,

докато стана отново бяла.

 

Забрадих се със есен.

А пък тя ми отива…

Ще я нося като Голгота,

докато стигна

до моя Кръстовден.

 

 

14.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И без забрадки пишеш...
    А Кръстът е за ония, които умеят да го носят - винаги в душата си, Вес!
  • Нов път със кръстен знак бележим.
    И знаем - винаги сме на "Голгота".
    Кръстовденът е всеки кръстопът.
    Забрава пази ни душата - голата...
  • !!!
  • Мисля, че всички преди мен са казали много за стихотворението ти. Аз само ще изразя възхищението си от невероятната ти поезия.
  • Забрадена с вятъра на есента - отново прелестна в стих!
    Поздрав!
  • Много силно, Веси! Хареса ми!
    Поздрав!
  • В природата празно няма Веси, взима си един номер от джисемето и ти подарява... забрадка. Ама И графики рисуваш - ПЕРО и в двата му смисъла!!! Зем.
  • Благословена си с даровете на толкова благодат и красота! Поздравления за поезията!
  • Май е раничко за твоя Кръстовден, а?
    Поздравления за разкошния стих!!!
  • Рано ти е да се забраждаш Веси, макар и да ти отива. Стихът ти се е родил преждевременно,но ще оцелее, защото е силен! С обич Д.П
  • Поздрав, Веси, с обич!
  • Хубава забрадка си си метнала!
  • Еи, Веси и аз си имам кехлибари по ръчичките и много си ги обичам!
    Иможе би затова ми дапада твоят стих. А тъга всеки си има своя.
    Пишеш много приятно и макар да е малко тъжно, ми харесва!
  • "...тъгата на самодива..."
    Поздрав с обич!
Propuestas
: ??:??