До моя Кръстовден

Poetry

1.2K 0 14

Забрадих се със есен.

А пък тя ми отива…

Издълбала ми е в очите

тъгата на самодива.

И сънища ми рисува -

като шарени листопади,

вятърът в тях върлува

и пълни душата ми

все с кестени бодливи.

По ръцете ми е накичила

наниз от кехлибари –

един по един да ги късам,

докато стана отново бяла.

Забрадих се със есен.

А пък тя ми отива…

Ще я нося като Голгота,

докато стигна

до моя Кръстовден.

14.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nella_gold (Нели )

И без забрадки пишеш...
А Кръстът е за ония, които умеят да го носят - винаги в душата си, Вес!

2009-10-20T22:50:30+03:00
враната (Маргарита Василева)

Нов път със кръстен знак бележим.
И знаем - винаги сме на "Голгота".
Кръстовденът е всеки кръстопът.
Забрава пази ни душата - голата...

2009-10-20T11:39:05+03:00
eva_32 (Ева Корназова)

!!!

2009-10-18T12:13:01+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Мисля, че всички преди мен са казали много за стихотворението ти. Аз само ще изразя възхищението си от невероятната ти поезия.

2009-10-18T08:14:27+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Забрадена с вятъра на есента - отново прелестна в стих!
Поздрав!

2009-10-18T01:00:10+03:00