17.10.2009 г., 17:31 ч.
До моя Кръстовден
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Издълбала ми е в очите
тъгата на самодива.
И сънища ми рисува -
като шарени листопади,
вятърът в тях върлува
и пълни душата ми
все с кестени бодливи.
По ръцете ми е накичила
наниз от кехлибари –
един по един да ги късам,
докато стана отново бяла.
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Ще я нося като Голгота,
докато стигна
до моя Кръстовден.
14.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нов път със кръстен знак бележим.
И знаем - винаги сме на "Голгота".
Кръстовденът е всеки кръстопът.
Забрава пази ни душата - голата... -
!!!
-
Мисля, че всички преди мен са казали много за стихотворението ти. Аз само ще изразя възхищението си от невероятната ти поезия.
-
Забрадена с вятъра на есента - отново прелестна в стих!
Поздрав!
-
Много силно, Веси! Хареса ми!
Поздрав! -
В природата празно няма Веси, взима си един номер от джисемето и ти подарява... забрадка. Ама И графики рисуваш - ПЕРО и в двата му смисъла!!! Зем.
-
Благословена си с даровете на толкова благодат и красота! Поздравления за поезията!
-
Май е раничко за твоя Кръстовден, а?
Поздравления за разкошния стих!!! -
Рано ти е да се забраждаш Веси, макар и да ти отива. Стихът ти се е родил преждевременно,но ще оцелее, защото е силен! С обич Д.П
-
Поздрав, Веси, с обич!
-
Хубава забрадка си си метнала!
-
Еи, Веси и аз си имам кехлибари по ръчичките и много си ги обичам!
Иможе би затова ми дапада твоят стих. А тъга всеки си има своя.
Пишеш много приятно и макар да е малко тъжно, ми харесва! -
"...тъгата на самодива..."
Поздрав с обич!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А Кръстът е за ония, които умеят да го носят - винаги в душата си, Вес!