До моя Кръстовден
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Издълбала ми е в очите
тъгата на самодива.
И сънища ми рисува -
като шарени листопади,
вятърът в тях върлува
и пълни душата ми
все с кестени бодливи.
По ръцете ми е накичила
наниз от кехлибари –
един по един да ги късам,
докато стана отново бяла.
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Ще я нося като Голгота,
докато стигна
до моя Кръстовден.
14.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
