До огъня
Преди да ме докоснеш ти, стената
събира двете сенки във една,
а твоят поглед търси топлината
на плахите ми голи рамена.
Уплашена от чаканата близост,
аз плисвам водопада от коси
и в тях се крия, както в дълга риза
се криела и баба да спаси
от светъл грях и себе си, и дядо...
Но ме привличат мъжките ръце
и, сливайки се с тялото ти младо,
във мене звънва песен на сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
