Jan 2, 2018, 2:59 PM

До огъня 

  Poetry » Love
542 4 12

 

 

Преди да ме докоснеш ти, стената

събира двете сенки във една,

а  твоят поглед търси топлината

на плахите ми голи рамена.

 

Уплашена от чаканата близост,

аз плисвам водопада от коси

и в тях се крия, както в дълга риза

се криела и баба да спаси

 

от светъл грях и себе си, и дядо...

Но ме привличат мъжките ръце

и, сливайки се с тялото ти младо,

във мене звънва песен на сърце.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бени, благословията ти ми носи светлина... Връщам ти я преобразувана в обич!
  • Очарова ме стихът ти, Мария! Бъди благословена!
  • Нека любовта да напоява живота и сърцата ви като нестихващ гейзер през новата година, приятели мои! Да ви прави млади, да ви дарява криле и мечти, които да следвате! Благодаря за коментарите и пожеланията ви към мен!
  • Поздравления и от мен, Мария! Много ми хареса! За много години! Здраве, любов и много лични и професионални успехи!
  • Да не спира да звъни тази песен и да екне чак до Балкана, ЧНГ!
  • За много години и от мен, момичета! Бъдете здрави, винаги женствени и влюбени, вдъхновени и вдъхновяващи! И покорявайте върховете на поетичното изкуство!
  • За много години, Мария!
    Все така влюбена и обичана бъди!
  • Ех, че красиво! Грабна ме, Мария!

    "аз плисвам водопада от коси
    и в тях се крия, както в дълга риза""
  • Няма спасение от този нежен грях, а и защо да режем крилете на любовта! Поздравления, Мария! Творчески заряд, здраве и много поводи за усмивки през настъпилата 2018-та!
  • Любимо мое много, много старо стихотворение... Известно време ми беше нещо като визитна картичка, кажеха ли ми да изрецитирам нещо от мен, все с него започвах. Благодаря ви, момичета! Успешнс година ви желая!
  • Красота!!
Random works
: ??:??