Преди да ме докоснеш ти, стената
събира двете сенки във една,
а твоят поглед търси топлината
на плахите ми голи рамена.
Уплашена от чаканата близост,
аз плисвам водопада от коси
и в тях се крия, както в дълга риза
се криела и баба да спаси
от светъл грях и себе си, и дядо...
Но ме привличат мъжките ръце
и, сливайки се с тялото ти младо,
във мене звънва песен на сърце.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
