21 sept 2012, 15:13

До пак...

  Poesía
1.1K 0 12

Стара портичка. Ръждив олук.

Пазва на момиче. Твърда гръд.

Дълги нощи.

Утро.

Махмурлук...

Рошав като гарга бе светът.


Тесни джинси. Рок & рол и джаз.

Слънцето високо. Дюс небе.

Къси гащи в сака.

Влак.

Бургас...

И морето ни до колене.


Календар и дати. Кръговрат.

Ръж и вятър. Джени. Менделсон.

Къси нощи.

Бебе.

Косопад...

Стари кокали във панталон.


Две монети на очите. Поп.

И роднини в черно - цял пчелин.

Вечност безконечна.

Хладен

гроб...

Толкова от мен. До пак... Амин.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За много години!
  • Самобитен....както винаги...
    Поздрави, приятелю!
  • Браво!
  • Ех, Никифоров, знаех си, че така ще реагираш... Написах го ей така - отведнъж, на шега този коментар, а ти се впрягаш, както и да е...
    Поздрави! А за Джени си прав - пуснал съм едно "й" в повече))
  • Хубава посройка на стиха. Както винаги си искрен и неподправен.
    Поздравления, Митко!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...