21 сент. 2012 г., 15:13

До пак...

1.1K 0 12

Стара портичка. Ръждив олук.

Пазва на момиче. Твърда гръд.

Дълги нощи.

Утро.

Махмурлук...

Рошав като гарга бе светът.


Тесни джинси. Рок & рол и джаз.

Слънцето високо. Дюс небе.

Къси гащи в сака.

Влак.

Бургас...

И морето ни до колене.


Календар и дати. Кръговрат.

Ръж и вятър. Джени. Менделсон.

Къси нощи.

Бебе.

Косопад...

Стари кокали във панталон.


Две монети на очите. Поп.

И роднини в черно - цял пчелин.

Вечност безконечна.

Хладен

гроб...

Толкова от мен. До пак... Амин.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За много години!
  • Самобитен....както винаги...
    Поздрави, приятелю!
  • Браво!
  • Ех, Никифоров, знаех си, че така ще реагираш... Написах го ей така - отведнъж, на шега този коментар, а ти се впрягаш, както и да е...
    Поздрави! А за Джени си прав - пуснал съм едно "й" в повече))
  • Хубава посройка на стиха. Както винаги си искрен и неподправен.
    Поздравления, Митко!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...