26 ene 2024, 16:01

До последен дъх

469 3 3

Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност, 
но съм море от безбрежни чувства... 
Ти ме обичаш, както не съм обичан... 
Заклевам те да не спираш никога! 
Да си мое любовно четиристишие, 
по Библейски - настолна книга. 
Да те прочитам на всяка крачка, 
да си ми отговор на въпросите, 
да си рамото, на което плача. 
(И през сълзи в мен мъжът го нося.) 
И докрай бъди моята ѝстина! 
До дъхът ми изстинал по устните ти, 
до мига, в който после ще те измислям, 
че дори и в следващ живот да не те пропусна... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
26.01.2024

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • “…сякаш от тяло на смъртно болен...
    А аз те вдишвам новородено,
    и прости ми, че бъркам пулса си,
    с мойта сърдечна неравноделност,
    но съм море от безбрежни чувства...
    Ти ме обичаш, както не съм обичан...“

    Еха! Прочувствени стихове, дошли от най-красивите дълбини на сърцето! Наистина ме развълнува и разчувства! Благодаря, че сподели тези стихове!
  • Така е. Благодаря, Стойчо! 🙂
  • "И докрай бъди моята истина!"
    Истината се намира там,където има любов и доверие!
    Вярвам в доверието ти,Данаил!🙏

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...