26 янв. 2024 г., 16:01

До последен дъх

Поэзия » Любовная

475 3 3

Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност,
но съм море от безбрежни чувства...
Ти ме обичаш, както не съм обичан...
Заклевам те да не спираш никога!
Да си мое любовно четиристишие,
по Библейски - настолна книга.
Да те прочитам на всяка крачка,
да си ми отговор на въпросите,
да си рамото, на което плача.
(И през сълзи в мен мъжът го нося.)
И докрай бъди моята ѝстина!
До дъхът ми изстинал по устните ти,
до мига, в който после ще те измислям,
че дори и в следващ живот да не те пропусна...

©тихопат.
Данаил Антонов
26.01.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

“…сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност,
но съм море от безбрежни чувства...
Ти ме обичаш, както не съм обичан...“

Еха! Прочувствени стихове, дошли от най-красивите дълбини на сърцето! Наистина ме развълнува и разчувства! Благодаря, че сподели тези стихове!

2024-01-27T00:46:57+02:00
diesto (Данаил Антонов)

Така е. Благодаря, Стойчо! 🙂

2024-01-26T19:33:00+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

"И докрай бъди моята истина!"
Истината се намира там,където има любов и доверие!
Вярвам в доверието ти,Данаил!🙏

2024-01-26T17:22:39+02:00