До последен дъх
Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност,
но съм море от безбрежни чувства...
Ти ме обичаш, както не съм обичан...
Заклевам те да не спираш никога!
Да си мое любовно четиристишие,
по Библейски - настолна книга.
Да те прочитам на всяка крачка,
да си ми отговор на въпросите,
да си рамото, на което плача.
(И през сълзи в мен мъжът го нося.)
И докрай бъди моята ѝстина!
До дъхът ми изстинал по устните ти,
до мига, в който после ще те измислям,
че дори и в следващ живот да не те пропусна...
©тихопат.
Данаил Антонов
26.01.2024
© Данаил Антонов All rights reserved.
