До последен дъх
Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност,
но съм море от безбрежни чувства...
Ти ме обичаш, както не съм обичан...
Заклевам те да не спираш никога!
Да си мое любовно четиристишие,
по Библейски - настолна книга.
Да те прочитам на всяка крачка,
да си ми отговор на въпросите,
да си рамото, на което плача.
(И през сълзи в мен мъжът го нося.)
И докрай бъди моята ѝстина!
До дъхът ми изстинал по устните ти,
до мига, в който после ще те измислям,
че дори и в следващ живот да не те пропусна...
©тихопат.
Данаил Антонов
26.01.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е. Благодаря, Стойчо! 🙂
-
"И докрай бъди моята истина!"
Истината се намира там,където има любов и доверие!
Вярвам в доверието ти,Данаил!🙏
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А аз те вдишвам новородено,
и прости ми, че бъркам пулса си,
с мойта сърдечна неравноделност,
но съм море от безбрежни чувства...
Ти ме обичаш, както не съм обичан...“
Еха! Прочувствени стихове, дошли от най-красивите дълбини на сърцето! Наистина ме развълнува и разчувства! Благодаря, че сподели тези стихове!