7 may 2009, 19:55

До сетен дъх...

Poesía

826 0 12

Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?

Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен, светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг -

за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам:
Върнете го!

Върнете ми го пак!

Докато диша той, и аз ще дишам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sofia_air (Людмила Билярска)

Да, прав си. Въпросът ми ще увисне нямо във въздуха...
Ще го чакам.
Благодаря ти, Стефане! Поздрави!

2009-05-08T18:53:10+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Еми! Благодаря ти, че ме усещаш!
------
Много интересен е твоят коментар, Гергана. И ти благодаря за него!
------
Веси, затруднена съм да ти напиша конкретен отговор... Благодаря ти за пожеланието, мила!
------
В този стих е втъкан пулсът на болката ми... И ти го усети. Благодаря ти, Сашо!
-----
Ще се опитам... Благодаря ти за вниманието, Любов! Изпращам ти своите поздрави!

2009-05-08T05:06:21+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Силен стих!Болезнено докосване!
Поздрави!

2009-05-08T01:42:36+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Докато дишате - търсете се! И се намирайте! С пожелание за сбъдване!

2009-05-08T00:26:57+03:00
ria (Гергана Иванова)

Където и да е със сигурност не би искал да тъгуваш и да страдаш. И ако той е в друг свят, какво ти пречи да отскачаш там със силата на мисълта?

2009-05-07T22:58:36+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0