7 мая 2009 г., 19:55

До сетен дъх...

Поэзия

828 0 12

Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?

Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен, светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг -

за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам:
Върнете го!

Върнете ми го пак!

Докато диша той, и аз ще дишам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sofia_air (Людмила Билярска)

Да, прав си. Въпросът ми ще увисне нямо във въздуха...
Ще го чакам.
Благодаря ти, Стефане! Поздрави!

2009-05-08T18:53:10+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Еми! Благодаря ти, че ме усещаш!
------
Много интересен е твоят коментар, Гергана. И ти благодаря за него!
------
Веси, затруднена съм да ти напиша конкретен отговор... Благодаря ти за пожеланието, мила!
------
В този стих е втъкан пулсът на болката ми... И ти го усети. Благодаря ти, Сашо!
-----
Ще се опитам... Благодаря ти за вниманието, Любов! Изпращам ти своите поздрави!

2009-05-08T05:06:21+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Силен стих!Болезнено докосване!
Поздрави!

2009-05-08T01:42:36+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Докато дишате - търсете се! И се намирайте! С пожелание за сбъдване!

2009-05-08T00:26:57+03:00
ria (Гергана Иванова)

Където и да е със сигурност не би искал да тъгуваш и да страдаш. И ако той е в друг свят, какво ти пречи да отскачаш там със силата на мисълта?

2009-05-07T22:58:36+03:00