Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен, светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг -
за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам:
Върнете го!
Върнете ми го пак!
Докато диша той, и аз ще дишам.
© Людмила Билярска Все права защищены
Ще го чакам.
Благодаря ти, Стефане! Поздрави!