До сетен дъх ще те обичам
Земя свещена, скъпа моя родна,
на картата световна - малко петънце,
за мене си огромна,
неизбродна,
да те прегърна искам с двете си ръце!
В страни различни бях, света обходих,
какво ли не видях, какви не чудеса.
Но никъде ги няма
твойте рози
и нийде не видях по-ведри небеса!
Аз БЪЛГАРКА със гордост се наричам
и тъй щастлива съм, че в тебе се родих!
До сетен дъх, земя,
ще те обичам!
На тебе посвещавам своя нежен стих!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados
