До сетен дъх ще те обичам
Земя свещена, скъпа моя родна,
на картата световна - малко петънце,
за мене си огромна,
неизбродна,
да те прегърна искам с двете си ръце!
В страни различни бях, света обходих,
какво ли не видях, какви не чудеса.
Но никъде ги няма
твойте рози
и нийде не видях по-ведри небеса!
Аз БЪЛГАРКА със гордост се наричам
и тъй щастлива съм, че в тебе се родих!
До сетен дъх, земя,
ще те обичам!
На тебе посвещавам своя нежен стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
