slava82 (Славка Любенова)
1 207

May 13, 2011, 8:46 PM

До сетен дъх ще те обичам

Poetry » Civic

668 1 2

Земя свещена, скъпа моя родна,

на картата световна - малко петънце,

за мене си огромна,

неизбродна,

да те прегърна искам с двете си ръце!

В страни различни бях, света обходих,

какво ли не видях, какви не чудеса.

Но никъде ги няма

твойте рози

и нийде не видях по-ведри небеса!

Аз БЪЛГАРКА със гордост се наричам

и тъй щастлива съм, че в тебе се родих!

До сетен дъх, земя,

ще те обичам!

На тебе посвещавам своя нежен стих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво!
великолепен стих..
почувствах се горда и щастлива..

2011-05-21T16:15:49+03:00
petertpetrov (Петър Петров)

Моля модераторите да не грешат ! Това е първият ми коментар на това стихотворение. И той е : Съвременна класика ! Възхитен съм !

2011-05-20T18:29:10+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0