До скоро, Марта!

31 mar 2024, 18:09

Poesía » Del paisaje

211 0 0

Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.

Април елегантно подава ръка
на своята горда, капризна сестра
и грейва лицето ѝ в ярка дъга
щастлива отива си Марта сега.

Но "Сбогом!" не казва, а с меден гласец
продумва "До скоро, любими деца!"
и заникът сипе вълшебен прашец,
подире ѝ, чезнеща бавно в нощта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.