Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка
на своята горда, капризна сестра
и грейва лицето ѝ в ярка дъга
щастлива отива си Марта сега.
Но "Сбогом!" не казва, а с меден гласец
продумва "До скоро, любими деца!"
и заникът сипе вълшебен прашец,
подире ѝ, чезнеща бавно в нощта...
© Мария Митева Всички права запазени