Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка
на своята горда, капризна сестра
и грейва лицето ѝ в ярка дъга
щастлива отива си Марта сега.
Но "Сбогом!" не казва, а с меден гласец
продумва "До скоро, любими деца!"
и заникът сипе вълшебен прашец,
подире ѝ, чезнеща бавно в нощта...
© Мария Митева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
