7 ago 2013, 12:12

До следващия в дланите ти страх...

  Poesía
785 0 9

                                                                                      ...................

 

Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите

до следващия в дланите ти страх...

 

... не ми достига сила нито обич –

завръщането винаги боли...

и покривите са отново пусти

и с птиците душата ми кръжи...

 

Не ми достига смисъл да се боря

и всичките причини да летя

завила съм крилете си с умора

и раните в душата си броя...

 

... и нищо че прелива като злато

прегръдката на следващия ден

с една следа след теб съм по-богата...

а ти не спирай... имам те във мен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми достига смисъл да се боря
    и всичките причини да летя
    завила съм крилете си с умора
    и раните в душата си броя...

    Бети!!!
  • Благодаря ви!
    Дочка!
  • Хубаво е.
  • "животът е надбягване с мечтите

    до следващия в дланите ти страх..."

    Страхът.Мишена и стрела,
    с които
    сам надеждите убиваш
    в зародиш. Неродената мечта
    под клепките ти дълго ще пулсира.
    А смисълът на тази бавна смърт
    ще прочетеш в кръвта по огледалото.
    Когато се прицелиш наобратно...

    Ох,Бети разтърси ме.Сякаш ми четеш мислите.
  • Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...