До следващия в дланите ти страх...
...................
Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите
до следващия в дланите ти страх...
... не ми достига сила нито обич –
завръщането винаги боли...
и покривите са отново пусти
и с птиците душата ми кръжи...
Не ми достига смисъл да се боря
и всичките причини да летя
завила съм крилете си с умора
и раните в душата си броя...
... и нищо че прелива като злато
прегръдката на следващия ден
с една следа след теб съм по-богата...
а ти не спирай... имам те във мен...
