... до своите емигранти (вдъхновено от Загора)

Не жали, мой гларус ранен!

Болката ти се лекува!

Чакам да се върнеш при мен!

Времето не ме интересува!

За теб ще пуши палав комин!

Ще те чака дъхава манджа!

Знай, че ти не си един!

Много чеда чакам да се върнат,

трябва да ти кажа!

Докато вашият плач стига до ушите ми,

докато стигат, като дъжда, до мене сълзите ви,

ще ви чакам! Времето не ме интересува!

Вашето завръщане ще сънувам!