6.06.2013 г., 10:24

... до своите емигранти (вдъхновено от Загора)

599 0 0

Не жали, мой гларус ранен!

Болката ти се лекува!

Чакам да се върнеш при мен!

Времето не ме интересува!

За теб ще пуши палав комин!

Ще те чака дъхава манджа!

Знай, че ти не си един!

Много чеда чакам да се върнат,

трябва да ти кажа!

Докато вашият плач стига до ушите ми,

докато стигат, като дъжда, до мене сълзите ви,

ще ви чакам! Времето не ме интересува!

Вашето завръщане ще сънувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...