ju58 (Юлия Барашка)
85 267
16 jun 2014, 16:31

До татко 

  Poesía » Otra
894 0 6

Татко, татенце, вече узряха черешите

и във шепа набрах да ги вкусиш.

Някой стопли съня ми. Ти ли беше,

или капчица малка, солена на устните?

 

Татко, татенце, толкова си далече,

но те чувствам и зная, че има те някъде.

Към онази галактика, наречена Вечност,

полетя преди много години душата ти.

 

Татко, татенце... Аз съм твойто момиче,

дето много обичаше да държиш за ръчица.

Блестят в косата ми безброй бели  кичури

и вече, татенце,  почти сме връстници.

 

Уж съм умна, а преповтарям си грешките.

Остарявам, а сякaш току-що прохождам.

Изправи се до мен, ей така, по човешки,

погали ме по бузата и прости, ако можеш .

 

Татко, татенце,  не ми стигна небето.

И не помня дали  ти казах: „Обичам те”.

Как боли ме от думите, тези проклетници,

затова във сърцето си ти паля свещичка.

 

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ивон, Алина, Таня, Мартина, Ивелина...Благодаря за коментарите. Рядко се отдавам на спомени, но когато се сетя за татко нещо ме стиска за гърлото. Опитах се да разговарям с него в мислите си и се получи един безкраен монолог. Разказвах за разочарованията си, болките, паданията, опитите да се изправя. И намерих вината у себе си. Може би не ми е достигала достатъчно смелост да казвам:"Обичам те". Обичам ви, приятели!
  • Напълно те разбирам и споделям мъката! Изгубих баща си преди 12 години, но толкова много ми липсва.
    Прекрасен стих!
  • Чудесен и затрогващ стих!
  • Хубаво е да казваме "Обичам те" на хората, докато ги има, но вярвам, че чуват думите "Обичам те" и когато вече не са сред нас...Прекрасно е! Развълнува ме!
  • „Остарявам,а сякаш току-що прохождам.“
    Въздействащо посвещение, Юле...
  • Трогателен стих! Харесах!
Propuestas
: ??:??