До татко
Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече,
но те чувствам и зная, че има те някъде.
Към онази галактика, наречена Вечност,
полетя преди много години душата ти.
Татко, татенце... Аз съм твойто момиче,
дето много обичаше да държиш за ръчица.
Блестят в косата ми безброй бели кичури
и вече, татенце, почти сме връстници.
Уж съм умна, а преповтарям си грешките.
Остарявам, а сякaш току-що прохождам.
Изправи се до мен, ей така, по човешки,
погали ме по бузата и прости, ако можеш .
Татко, татенце, не ми стигна небето.
И не помня дали ти казах: „Обичам те”.
Как боли ме от думите, тези проклетници,
затова във сърцето си ти паля свещичка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
