Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече,
но те чувствам и зная, че има те някъде.
Към онази галактика, наречена Вечност,
полетя преди много години душата ти.
Татко, татенце... Аз съм твойто момиче,
дето много обичаше да държиш за ръчица.
Блестят в косата ми безброй бели кичури
и вече, татенце, почти сме връстници. ...