До татко
Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече,
но те чувствам и зная, че има те някъде.
Към онази галактика, наречена Вечност,
полетя преди много години душата ти.
Татко, татенце... Аз съм твойто момиче,
дето много обичаше да държиш за ръчица.
Блестят в косата ми безброй бели кичури
и вече, татенце, почти сме връстници.
Уж съм умна, а преповтарям си грешките.
Остарявам, а сякaш току-що прохождам.
Изправи се до мен, ей така, по човешки,
погали ме по бузата и прости, ако можеш .
Татко, татенце, не ми стигна небето.
И не помня дали ти казах: „Обичам те”.
Как боли ме от думите, тези проклетници,
затова във сърцето си ти паля свещичка.
© Юлия Барашка All rights reserved.
