До теб, приятелко моя

До теб, приятелко моя

Лоши чувства към теб аз нямам,

но някак и с добро не мога да остана.

Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,

но уви тишината щеше да се отзове по-добре.

Съдбата някак ни събра в осми клас

и ни раздели все едно за в час.

Все пак искам да благодаря за сълзите,

които си бърсала на моето лице,

но си пожелавам да бях осъзнала

колко по-лесно щеше да бъде,

ако ги бършех със свито сърце.

Всяко твое действие ми се струваше от сърце,

ала тайно се четеше друго по твоето лице.

Ти беше моя най-близка приятелка

до деня, в който разбрах, че си била твърде близка с моя предателка.

Най-искрена съм била с теб и с чисти намерения съм правила всичко,

но уви съдбата има други планове,

приятелко моя…