Nov 9, 2025, 8:49 AM

До теб, приятелко моя

155 0 0

До теб, приятелко моя

Лоши чувства към теб аз нямам,

но някак и с добро не мога да остана.

Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,

но уви тишината щеше да се отзове по-добре.

Съдбата някак ни събра в осми клас

и ни раздели все едно за в час.

Все пак искам да благодаря за сълзите,

които си бърсала на моето лице,

но си пожелавам да бях осъзнала

колко по-лесно щеше да бъде,

ако ги бършех със свито сърце.

Всяко твое действие ми се струваше от сърце,

ала тайно се четеше друго по твоето лице.

Ти беше моя най-близка приятелка

до деня, в който разбрах, че си била твърде близка с моя предателка.

Най-искрена съм била с теб и с чисти намерения съм правила всичко,

но уви съдбата има други планове,

приятелко моя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РазпилянаЛуна All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...