9.11.2025 г., 8:49

До теб, приятелко моя

154 0 0

До теб, приятелко моя

Лоши чувства към теб аз нямам,

но някак и с добро не мога да остана.

Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,

но уви тишината щеше да се отзове по-добре.

Съдбата някак ни събра в осми клас

и ни раздели все едно за в час.

Все пак искам да благодаря за сълзите,

които си бърсала на моето лице,

но си пожелавам да бях осъзнала

колко по-лесно щеше да бъде,

ако ги бършех със свито сърце.

Всяко твое действие ми се струваше от сърце,

ала тайно се четеше друго по твоето лице.

Ти беше моя най-близка приятелка

до деня, в който разбрах, че си била твърде близка с моя предателка.

Най-искрена съм била с теб и с чисти намерения съм правила всичко,

но уви съдбата има други планове,

приятелко моя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РазпилянаЛуна Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...