До теб, приятелко моя
До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре.
Съдбата някак ни събра в осми клас
и ни раздели все едно за в час.
Все пак искам да благодаря за сълзите,
които си бърсала на моето лице,
но си пожелавам да бях осъзнала
колко по-лесно щеше да бъде,
ако ги бършех със свито сърце.
Всяко твое действие ми се струваше от сърце,
ала тайно се четеше друго по твоето лице.
Ти беше моя най-близка приятелка
до деня, в който разбрах, че си била твърде близка с моя предателка.
Най-искрена съм била с теб и с чисти намерения съм правила всичко,
но уви съдбата има други планове,
приятелко моя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РазпилянаЛуна Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ