9 нояб. 2025 г., 08:49

До теб, приятелко моя

157 0 0

До теб, приятелко моя

Лоши чувства към теб аз нямам,

но някак и с добро не мога да остана.

Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,

но уви тишината щеше да се отзове по-добре.

Съдбата някак ни събра в осми клас

и ни раздели все едно за в час.

Все пак искам да благодаря за сълзите,

които си бърсала на моето лице,

но си пожелавам да бях осъзнала

колко по-лесно щеше да бъде,

ако ги бършех със свито сърце.

Всяко твое действие ми се струваше от сърце,

ала тайно се четеше друго по твоето лице.

Ти беше моя най-близка приятелка

до деня, в който разбрах, че си била твърде близка с моя предателка.

Най-искрена съм била с теб и с чисти намерения съм правила всичко,

но уви съдбата има други планове,

приятелко моя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РазпилянаЛуна Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...