23 oct 2006, 11:31

До теб се приближавам

  Poesía
732 0 1

До теб се приближавам

И ти ме долавяш

Със своите малки сензори

Пръсти опипват плътта ми

И ръждивите парчета изскърцват

Като стари катинари заключили

Съкровището под полата ти

 

Как искам да се гмурна

В поне един океан

Още веднъж преди да ме отмъкнеш

У дома

 

С няколко стари приятели

Се събрахме да изпием останалото

От снощното сбиване вино

И стана дума за теб

За твоите сензори

 

Сигнал след сигнал

Едва едва долавям

Погледа ти

Под къдревата ти красота

Защото съм несъвършен

И понякога не забелязвам нещата

 

Преди няколко столетия

Се качих на върха на планината

И древните хора ми казаха

Как ще ме нападнеш

И ще ме откраднеш

И подземията ти ще бъдат влажни

И тъмнината

И няма кой да осветява

Живота ми повече отколкото ще ми трябва

И...

 

Аз не им повярвах

На тези варвари

 

А сега като се приближавам до теб

Бавно

И ти все пак ме улавяш със своите малки

Пипала

Не се съпротивлявам

Защото те ми казаха, че

За да ме опознаеш

Ще ти трябва време

 

И аз чакам

 

Столетия

 

20.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми харесва! "За да ме опознаеш, ще ти трябва време и аз чакам столетия" Живот след живот се опознаваме...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...