23 oct 2006, 11:31

До теб се приближавам

  Poesía
733 0 1

До теб се приближавам

И ти ме долавяш

Със своите малки сензори

Пръсти опипват плътта ми

И ръждивите парчета изскърцват

Като стари катинари заключили

Съкровището под полата ти

 

Как искам да се гмурна

В поне един океан

Още веднъж преди да ме отмъкнеш

У дома

 

С няколко стари приятели

Се събрахме да изпием останалото

От снощното сбиване вино

И стана дума за теб

За твоите сензори

 

Сигнал след сигнал

Едва едва долавям

Погледа ти

Под къдревата ти красота

Защото съм несъвършен

И понякога не забелязвам нещата

 

Преди няколко столетия

Се качих на върха на планината

И древните хора ми казаха

Как ще ме нападнеш

И ще ме откраднеш

И подземията ти ще бъдат влажни

И тъмнината

И няма кой да осветява

Живота ми повече отколкото ще ми трябва

И...

 

Аз не им повярвах

На тези варвари

 

А сега като се приближавам до теб

Бавно

И ти все пак ме улавяш със своите малки

Пипала

Не се съпротивлявам

Защото те ми казаха, че

За да ме опознаеш

Ще ти трябва време

 

И аз чакам

 

Столетия

 

20.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми харесва! "За да ме опознаеш, ще ти трябва време и аз чакам столетия" Живот след живот се опознаваме...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...