Oct 23, 2006, 11:31 AM

До теб се приближавам 

  Poetry
547 0 1

До теб се приближавам

И ти ме долавяш

Със своите малки сензори

Пръсти опипват плътта ми

И ръждивите парчета изскърцват

Като стари катинари заключили

Съкровището под полата ти

 

Как искам да се гмурна

В поне един океан

Още веднъж преди да ме отмъкнеш

У дома

 

С няколко стари приятели

Се събрахме да изпием останалото

От снощното сбиване вино

И стана дума за теб

За твоите сензори

 

Сигнал след сигнал

Едва едва долавям

Погледа ти

Под къдревата ти красота

Защото съм несъвършен

И понякога не забелязвам нещата

 

Преди няколко столетия

Се качих на върха на планината

И древните хора ми казаха

Как ще ме нападнеш

И ще ме откраднеш

И подземията ти ще бъдат влажни

И тъмнината

И няма кой да осветява

Живота ми повече отколкото ще ми трябва

И...

 

Аз не им повярвах

На тези варвари

 

А сега като се приближавам до теб

Бавно

И ти все пак ме улавяш със своите малки

Пипала

Не се съпротивлявам

Защото те ми казаха, че

За да ме опознаеш

Ще ти трябва време

 

И аз чакам

 

Столетия

 

20.10.2006

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми харесва! "За да ме опознаеш, ще ти трябва време и аз чакам столетия" Живот след живот се опознаваме...
Random works
: ??:??