До теб се приближавам
До теб се приближавам
И ти ме долавяш
Със своите малки сензори
Пръсти опипват плътта ми
И ръждивите парчета изскърцват
Като стари катинари заключили
Съкровището под полата ти
Как искам да се гмурна
В поне един океан
Още веднъж преди да ме отмъкнеш
У дома
С няколко стари приятели
Се събрахме да изпием останалото
От снощното сбиване вино
И стана дума за теб
За твоите сензори
Сигнал след сигнал
Едва едва долавям
Погледа ти
Под къдревата ти красота
Защото съм несъвършен
И понякога не забелязвам нещата
Преди няколко столетия
Се качих на върха на планината
И древните хора ми казаха
Как ще ме нападнеш
И ще ме откраднеш
И подземията ти ще бъдат влажни
И тъмнината
И няма кой да осветява
Живота ми повече отколкото ще ми трябва
И...
Аз не им повярвах
На тези варвари
А сега като се приближавам до теб
Бавно
И ти все пак ме улавяш със своите малки
Пипала
Не се съпротивлявам
Защото те ми казаха, че
За да ме опознаеш
Ще ти трябва време
И аз чакам
Столетия
20.10.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
