13 dic 2011, 12:55

До тук

  Poesía
834 0 1

Д о тук

 

Животът ми се стече интересно.

Не съвсем по план,

Но плановете бяха като песен,

изпявана във дните ми от мен.

 

И дълго със мечтите си се гонех,

сред тях живях и във разкош,

А всеки ден, минавал неусетно

безследно чезнещ в тъмна нощ.

 

И в нощите си пазарувах обич,

от щанда за несбъднати мечти,

рисувах образи във полунощ

превръщащи се в тикви заранта.

 

Понечих да намеря свойто аз

със опити в различни сфери,

но все сърцето ми боли,

забъркано във множество афери.

 

Но днес намерих свойто аз

Във себе си повярвах, не във тебе

И ти, какъвто и да си, където и да си,

не чакай нищо повече от мене.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бела Белица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...