Dec 13, 2011, 12:55 PM

До тук

  Poetry
830 0 1

Д о тук

 

Животът ми се стече интересно.

Не съвсем по план,

Но плановете бяха като песен,

изпявана във дните ми от мен.

 

И дълго със мечтите си се гонех,

сред тях живях и във разкош,

А всеки ден, минавал неусетно

безследно чезнещ в тъмна нощ.

 

И в нощите си пазарувах обич,

от щанда за несбъднати мечти,

рисувах образи във полунощ

превръщащи се в тикви заранта.

 

Понечих да намеря свойто аз

със опити в различни сфери,

но все сърцето ми боли,

забъркано във множество афери.

 

Но днес намерих свойто аз

Във себе си повярвах, не във тебе

И ти, какъвто и да си, където и да си,

не чакай нищо повече от мене.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бела Белица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...