13.12.2011 г., 12:55

До тук

831 0 1

Д о тук

 

Животът ми се стече интересно.

Не съвсем по план,

Но плановете бяха като песен,

изпявана във дните ми от мен.

 

И дълго със мечтите си се гонех,

сред тях живях и във разкош,

А всеки ден, минавал неусетно

безследно чезнещ в тъмна нощ.

 

И в нощите си пазарувах обич,

от щанда за несбъднати мечти,

рисувах образи във полунощ

превръщащи се в тикви заранта.

 

Понечих да намеря свойто аз

със опити в различни сфери,

но все сърцето ми боли,

забъркано във множество афери.

 

Но днес намерих свойто аз

Във себе си повярвах, не във тебе

И ти, какъвто и да си, където и да си,

не чакай нищо повече от мене.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бела Белица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...