13 дек. 2011 г., 12:55

До тук

836 0 1

Д о тук

 

Животът ми се стече интересно.

Не съвсем по план,

Но плановете бяха като песен,

изпявана във дните ми от мен.

 

И дълго със мечтите си се гонех,

сред тях живях и във разкош,

А всеки ден, минавал неусетно

безследно чезнещ в тъмна нощ.

 

И в нощите си пазарувах обич,

от щанда за несбъднати мечти,

рисувах образи във полунощ

превръщащи се в тикви заранта.

 

Понечих да намеря свойто аз

със опити в различни сфери,

но все сърцето ми боли,

забъркано във множество афери.

 

Но днес намерих свойто аз

Във себе си повярвах, не във тебе

И ти, какъвто и да си, където и да си,

не чакай нищо повече от мене.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бела Белица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...