26 feb 2013, 18:50  

До вас, "Откровенци" ;)

  Poesía
2.5K 4 17

До всички, които ме питат 

къде съм - къде се загубих?



*          *          *          *


Измина година, приятели,

откакто не сядам зад белия лист

и мисля какво да напиша,

дразни ме, когато е... чист.


Потапям перото и... ето,

мастилена капка една,

капнала май от сърцето,

а иначе... мокра - сълза!

И с болка поглеждам зад себе си,

към годината, която измина,

потънал в лабиринти от ребуси,

в които душата изстина...

Колкото и пъти да седна,

да се впусна в себеотдаване,

поглеждам в душата си бедна,

бореща се за... оцеляване.

И... Нищо не иде отвътре,

няма я светлината в тунела,

музата влачи се - тътри,

издъхнал е в мене орела.

Няма ме дълго! Тежко живея!

Не ми е никак до писане,

но... музата дойде ли - ще оздравея

и ще досаждам до втрисане. :)

Засега рядко влизам - чета ви,

за да ми светне в очите,

радвам се и на духа ви

и... нека са светли дните ви...

 

До скоро, приятели!


*          *          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очакваме те, теб и твоята поезия. Вдъхновяваща да е 2025 година за теб и всички Откровени!
  • Не се отчайвай! Ако знаеш аз моята калко пъти я изхвърлях, дори веднъж се опитах да я убия, ама на, връща се, когато най малко я очакваш и те изпълва до последната фибра... Просто спри и се огледай, животът макар и понякога гаден, е пълен с красота и музи!
    Поздрави и успех!
  • Дръж се, брато! На всеки му идват такива моменти за по-кратко или за по-дълго, докато нещо те взриви отвътре! Аз бях юноша бледен на прощапулника в стихоплетството, когато увяхнах, а се взривих след четири десетилетия ... Споко! Радвай се или наказвай живота, както той нас!
  • Има спадове и възходи.Кураж! Вярвай - ще се върне пак твоята муза!
  • "...Засега рядко влизам - чета ви,
    за да ми светне в очите..."
    и аз така правя напоследък и така се радвам когато видя, че някой се завръща с хубав стих. Орела в тебе не е издъхнал въобще. Май просто му е трябвала малка почивка, защото пак вълнуваш в римите си. поздрави

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...