До вас, "Откровенци" ;)
До всички, които ме питат
къде съм - къде се загубих?
* * * *
Измина година, приятели,
откакто не сядам зад белия лист
и мисля какво да напиша,
дразни ме, когато е... чист.
Потапям перото и... ето,
мастилена капка една,
капнала май от сърцето,
а иначе... мокра - сълза!
И с болка поглеждам зад себе си,
към годината, която измина,
потънал в лабиринти от ребуси,
в които душата изстина...
Колкото и пъти да седна,
да се впусна в себеотдаване,
поглеждам в душата си бедна,
бореща се за... оцеляване.
И... Нищо не иде отвътре,
няма я светлината в тунела,
музата влачи се - тътри,
издъхнал е в мене орела.
Няма ме дълго! Тежко живея!
Не ми е никак до писане,
но... музата дойде ли - ще оздравея
и ще досаждам до втрисане. :)
Засега рядко влизам - чета ви,
за да ми светне в очите,
радвам се и на духа ви
и... нека са светли дните ви...
До скоро, приятели!
* * * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
