19 nov 2005, 15:10

До забрава

  Poesía
1.2K 0 0

До забрава

Във безкрайната вселена
моя принц търсих аз
и не знаех, че до мене
близко бил си ти тогаз.

Аз мислях, че не ще открия
в твоето сърце любовта
и като приказна магия
ще ни събере обичта.

Аз вярвах, че сама,
без твоя огнен плам,
двете думи ще шептя,
потънала във своя блян.

Обичам те аз бурно
и няма повече да крия,
само ти тъй силно
да живея ми даваш сила!

От днес ще бъдем двама
в обичта от радост огряна.
И не ще ни стигне измама
щом обичаме се до забрава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...