Nov 19, 2005, 3:10 PM

До забрава

  Poetry
1.2K 0 0

До забрава

Във безкрайната вселена
моя принц търсих аз
и не знаех, че до мене
близко бил си ти тогаз.

Аз мислях, че не ще открия
в твоето сърце любовта
и като приказна магия
ще ни събере обичта.

Аз вярвах, че сама,
без твоя огнен плам,
двете думи ще шептя,
потънала във своя блян.

Обичам те аз бурно
и няма повече да крия,
само ти тъй силно
да живея ми даваш сила!

От днес ще бъдем двама
в обичта от радост огряна.
И не ще ни стигне измама
щом обичаме се до забрава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...