В лесът вековечен и стар,
в недрата на гъста гора.
В забрава от хора и птици
живяла самотна ламя.
С опашка блестяща от злато,
с бисерни, чудни криле.
В спокойствие там си лежала
на никому сторила зло...
Но в късен следобед, когато
нощта си проправяла път.
В гората пристигнал Човекът,
ламята видял, как блести. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse